Археолог за разкопките на Брезовско шосе: Остава ни да проучим още 60 метра през следващата година
Приключиха ли разкопките на Брезовско шосе - изявление за Plovdiv24.bg със Стоян Иванов, археолог.
Г-н Иванов, завършиха ли за този сезон разкопките на Плоската могила?
Буквално в този миг приключихме с дейната част на акцията на терен, откакто три месеца много интензивно, много изморително и много продуктивно извършихме за трета поредна година това избавително изследване на Плоската могила. Нашият непретенциозен по размери екип съумя да изследва още над 40 метра от трасето на могилата тази година.
Значи остават и още за идващия сезон?
Остават ни още 60 метра за идната година. Знаете, трябваше тази година да приключим изследването, само че заради закъснение, независещо от нас, започнахме чак септември месец с разкопките. Въпреки това, имаме всички упования, че следващата година сполучливо ще приключим с целия план.
Имаше ли забавни находки тази година?
Всяка година, несъмнено, имаме забавни нови находки. Разбира се, това, което нас най-вече ни интересува, е да разкрием самите археологически структури, да проучим археологическите пластове. Находките – те са доста значими и за публиката, несъмнено, и за нас. Ще може през пролетта да видите във краткотрайна галерия множеството и по-интересните находки от разкопките през тази година. Тя ще бъде проведена от Регионалния археологически музеи, както всяка година.
Сред находките ще отлича някои извънредно забавни човешки, както ние ги назоваваме, антропоморфни фигурки от керамика. Някои от тях бих споделил, че са неповторими, такива не са откривани до момента в балканската праистория, в случай че би трябвало съм почтен. Но това, което е най-интересно, е, че успяхме да добием доста повече информация за самия археологически монумент и да разберем в действителност по кое време и по какъв начин е функционирал, по какъв метод.
Едно от най-интересните неща, които установихме, е, че самият монумент преди повече от 7000 години, през епохата на Късния неолит, теренът е бил употребен не като населено място, а да го назовем като ямно поле, където годишно или през несъмнено време неолитното население е правило избрани обреди, които са включвали изкопаването на огромни ями и депонирането на характерни предмети в тях. Много забавно, тази година разкрихме на няколко места черепи от диво говедо, сложени като един тип подарък, като част от ритуал. Какъв е тъкмо този ритуал занапред ще се опитваме да разберем от данните, които имаме от терен.
Друго нещо забавно има ли?
Така е почнало развиването на паметника. Така е функционирал в продължение на няколкостотин години. През V хилядолетие обаче самият монумент прераства в населено място, където се развива една много блестяща, много забавна самобитна просвета на епохата на Халколита, на Каменно-медната ера, както е известна също. Селището очевидно е било с много централно място в селищната система на Тракия. То е било представително и по всяка възможност е заемало някаква по-особена функционалност от близките селища, които имаме. С много съществени размери – над 200 метра диаметър. Предполагаме, че популацията му е било сигурно стотици поданици. Разкриваме много забавна част от него. Откриват се опожарени постройки – къщите на самите жители, като има данни за отчасти двуетажни постройки. Това е нещо, което не се открива за пръв път, само че сигурно дава много нова информация за живота, бита и обществената организация на това население.
Какво може да се допусна? На кого са били тези двуетажни постройки? Нещо по-значимо като фигура?
Точно това е интервалът на Халколита – всички знаят за Варненското халколитно богатство. През този интервал очевидно към този момент се натрупват задоволително условия за обществено разслоение, за централизиране на някаква форма на власт и надлежно това стартира да се показва и в материалната просвета, в архитектурата, а и в придобивките, които обособени човеци на общността могат да натрупат и да демонстрират. Архитектурата, както и това, което виждаме като благосъстояние в самите гробове, които са във Варненския некропол, те демонстрират тъкмо това – централизиране на власт и на авторитет.
В случая ние нямаме такива съкровища, несъмнено, защото нямаме данни къде се намира некрополът на това населено място, само че имаме задоволително данни да твърдим, че има сигурно организация на обществото, в която може би има и по-централни фигури.
Казвате размерът му приказва, че евентуално е било огромно селището. Това може ли да значи, че става въпрос за първото място, където се заражда животът в Пловдив?
Не, не можем да твърдим това нещо. Животът в Пловдив – малко по-рано имаме данни за обитаване в другата могила, Яса тепе, към " Лаута “. Там популацията усяда малко по-рано, може би към 200 години да кажем – малко по-рано, несъмнено, в археологически мащаб. Но там селището е много по-малко и прекъсва съществуването си, като прекомерно евентуално е това население да се преселва от другата страна на реката, на Полската могила, където основава това много по-обширно и много по-представително населено място. Така че тук не е въпросът за най-ранното населено място. На територията на България, на Тракия, има доста праисторически обекти. Просто нашата цел е да възстановим оптимално по какъв начин са се развивали тези праисторически култури, тези племенни общности и да успеем да го покажем на публиката.
Съдове този път намирахте ли в този момент? Съдове, украшения, такива неща?
Намираме. Това са неща, които всякога се откриват. Керамичните съдове са най-масовият археологичен материал. Фрагментирани, несъмнено, голямо количество, само че и цели. И тази година също имаме доста забавни съдове, които са и от епохата на Неолита, и от Халколита, а и от по-късни столетия. Паметникът не свършва с тези столетия – имаме обитаване и през Бронзовата ера. А доста забавно, също и през Желязната ера – това е времето на траките. Паметникът още веднъж е употребен не като населено място, а още веднъж като място за обредни практики. По същия метод са изкопавани ями в могилния насип и са депонирани разнообразни да ги назовем блага като част от ритуалните практики на тракийското население.
Да. Т.е. има няколко пласта история там, по този начин да се каже?
Има много пластове история, с спирания, несъмнено. Това би трябвало да се означи – че няма непрекъсната история за 7000 години, само че имаме несъмнено връщане на жителите от време на време на това място и го употребяват по друг метод – някой път като населено място, което израства върху останките на предходните, различен път като място за някакви други практики, най-вероятно обредни.
Кажете ни каква ще е ориста на самия обект? Сега го затваряте още веднъж, ще тръгнат колите по шосето, по този начин ли? Каква е ориста на обекта откакто приключихте работата там?
Това е проектът, да. Съдбата на обекта е да бъде консервиран и засипан за тази година. Ако всичко е наред, живот и здраве, през пролетта, от март-април месец би трябвало да възстановим изследването и с него да се възстановят и строителните действия по трасето.
И когато към този момент дефинитивно приключите, то още веднъж ще бъде засипано – това няма по какъв начин да бъде показано, експонирано по някакъв метод?
Няма по какъв начин да бъде експонирано, тъй като самият обект по време на нашето изследване бива разрушаван де факто следено. Нашата просвета е деструктивна. Проучвайки го, ние няма по какъв начин да го запазим. Трябва да бъде изкопано, да бъде документирано. А в следствие, знаете, би трябвало да мине тази гигантска тръба, която няма друго трасе. Така че няма подобен вид. Но това, което е хубавото, е, че доста информация се добива от тези разкопки, извънредно доста артефакти, които занапред ще бъдат обект на спомагателни проучвания, на обработка и дай боже, един ден, несъмнено, да доближи под всякаква форма и до публиката като изложения, като изявления.
Сега ви следва много научна работа с всичко това.
Тепърва стартира кабинетната работа, само че в този момент сме съсредоточени да приключим следващата година с теренното изследване, което ще бъде много тежко, защото остава в действителност централната част на могилата, която да бъде проучена, където чакаме и максимален размер работа и най-интересни резултати.
Какво ще кажете на хората, които все се сърдят и все мислят, че вие сте отговорни за това, че се бави ремонтът по шосето?
Напълно разбирам хората. Със сигурност този път донесе огромно стеснение на доста хора, работещи и ръководещи бизнеси в индустриалната зона, в региона. Това не го вършим за нас. Културното завещание е на всички и единственият вид да се изследва е този. Археологията не може да бъде възобновена в следствие, един път разрушена. Така че стискаме зъби, ние даваме всичко от себе си това да завърши оптимално скоро, само че всички би трябвало да ценим това, което е общото ни културно завещание.
Г-н Иванов, завършиха ли за този сезон разкопките на Плоската могила?
Буквално в този миг приключихме с дейната част на акцията на терен, откакто три месеца много интензивно, много изморително и много продуктивно извършихме за трета поредна година това избавително изследване на Плоската могила. Нашият непретенциозен по размери екип съумя да изследва още над 40 метра от трасето на могилата тази година.
Значи остават и още за идващия сезон?
Остават ни още 60 метра за идната година. Знаете, трябваше тази година да приключим изследването, само че заради закъснение, независещо от нас, започнахме чак септември месец с разкопките. Въпреки това, имаме всички упования, че следващата година сполучливо ще приключим с целия план.
Имаше ли забавни находки тази година?
Всяка година, несъмнено, имаме забавни нови находки. Разбира се, това, което нас най-вече ни интересува, е да разкрием самите археологически структури, да проучим археологическите пластове. Находките – те са доста значими и за публиката, несъмнено, и за нас. Ще може през пролетта да видите във краткотрайна галерия множеството и по-интересните находки от разкопките през тази година. Тя ще бъде проведена от Регионалния археологически музеи, както всяка година.
Сред находките ще отлича някои извънредно забавни човешки, както ние ги назоваваме, антропоморфни фигурки от керамика. Някои от тях бих споделил, че са неповторими, такива не са откривани до момента в балканската праистория, в случай че би трябвало съм почтен. Но това, което е най-интересно, е, че успяхме да добием доста повече информация за самия археологически монумент и да разберем в действителност по кое време и по какъв начин е функционирал, по какъв метод.
Едно от най-интересните неща, които установихме, е, че самият монумент преди повече от 7000 години, през епохата на Късния неолит, теренът е бил употребен не като населено място, а да го назовем като ямно поле, където годишно или през несъмнено време неолитното население е правило избрани обреди, които са включвали изкопаването на огромни ями и депонирането на характерни предмети в тях. Много забавно, тази година разкрихме на няколко места черепи от диво говедо, сложени като един тип подарък, като част от ритуал. Какъв е тъкмо този ритуал занапред ще се опитваме да разберем от данните, които имаме от терен.
Друго нещо забавно има ли?
Така е почнало развиването на паметника. Така е функционирал в продължение на няколкостотин години. През V хилядолетие обаче самият монумент прераства в населено място, където се развива една много блестяща, много забавна самобитна просвета на епохата на Халколита, на Каменно-медната ера, както е известна също. Селището очевидно е било с много централно място в селищната система на Тракия. То е било представително и по всяка възможност е заемало някаква по-особена функционалност от близките селища, които имаме. С много съществени размери – над 200 метра диаметър. Предполагаме, че популацията му е било сигурно стотици поданици. Разкриваме много забавна част от него. Откриват се опожарени постройки – къщите на самите жители, като има данни за отчасти двуетажни постройки. Това е нещо, което не се открива за пръв път, само че сигурно дава много нова информация за живота, бита и обществената организация на това население.
Какво може да се допусна? На кого са били тези двуетажни постройки? Нещо по-значимо като фигура?
Точно това е интервалът на Халколита – всички знаят за Варненското халколитно богатство. През този интервал очевидно към този момент се натрупват задоволително условия за обществено разслоение, за централизиране на някаква форма на власт и надлежно това стартира да се показва и в материалната просвета, в архитектурата, а и в придобивките, които обособени човеци на общността могат да натрупат и да демонстрират. Архитектурата, както и това, което виждаме като благосъстояние в самите гробове, които са във Варненския некропол, те демонстрират тъкмо това – централизиране на власт и на авторитет.
В случая ние нямаме такива съкровища, несъмнено, защото нямаме данни къде се намира некрополът на това населено място, само че имаме задоволително данни да твърдим, че има сигурно организация на обществото, в която може би има и по-централни фигури.
Казвате размерът му приказва, че евентуално е било огромно селището. Това може ли да значи, че става въпрос за първото място, където се заражда животът в Пловдив?
Не, не можем да твърдим това нещо. Животът в Пловдив – малко по-рано имаме данни за обитаване в другата могила, Яса тепе, към " Лаута “. Там популацията усяда малко по-рано, може би към 200 години да кажем – малко по-рано, несъмнено, в археологически мащаб. Но там селището е много по-малко и прекъсва съществуването си, като прекомерно евентуално е това население да се преселва от другата страна на реката, на Полската могила, където основава това много по-обширно и много по-представително населено място. Така че тук не е въпросът за най-ранното населено място. На територията на България, на Тракия, има доста праисторически обекти. Просто нашата цел е да възстановим оптимално по какъв начин са се развивали тези праисторически култури, тези племенни общности и да успеем да го покажем на публиката.
Съдове този път намирахте ли в този момент? Съдове, украшения, такива неща?
Намираме. Това са неща, които всякога се откриват. Керамичните съдове са най-масовият археологичен материал. Фрагментирани, несъмнено, голямо количество, само че и цели. И тази година също имаме доста забавни съдове, които са и от епохата на Неолита, и от Халколита, а и от по-късни столетия. Паметникът не свършва с тези столетия – имаме обитаване и през Бронзовата ера. А доста забавно, също и през Желязната ера – това е времето на траките. Паметникът още веднъж е употребен не като населено място, а още веднъж като място за обредни практики. По същия метод са изкопавани ями в могилния насип и са депонирани разнообразни да ги назовем блага като част от ритуалните практики на тракийското население.
Да. Т.е. има няколко пласта история там, по този начин да се каже?
Има много пластове история, с спирания, несъмнено. Това би трябвало да се означи – че няма непрекъсната история за 7000 години, само че имаме несъмнено връщане на жителите от време на време на това място и го употребяват по друг метод – някой път като населено място, което израства върху останките на предходните, различен път като място за някакви други практики, най-вероятно обредни.
Кажете ни каква ще е ориста на самия обект? Сега го затваряте още веднъж, ще тръгнат колите по шосето, по този начин ли? Каква е ориста на обекта откакто приключихте работата там?
Това е проектът, да. Съдбата на обекта е да бъде консервиран и засипан за тази година. Ако всичко е наред, живот и здраве, през пролетта, от март-април месец би трябвало да възстановим изследването и с него да се възстановят и строителните действия по трасето.
И когато към този момент дефинитивно приключите, то още веднъж ще бъде засипано – това няма по какъв начин да бъде показано, експонирано по някакъв метод?
Няма по какъв начин да бъде експонирано, тъй като самият обект по време на нашето изследване бива разрушаван де факто следено. Нашата просвета е деструктивна. Проучвайки го, ние няма по какъв начин да го запазим. Трябва да бъде изкопано, да бъде документирано. А в следствие, знаете, би трябвало да мине тази гигантска тръба, която няма друго трасе. Така че няма подобен вид. Но това, което е хубавото, е, че доста информация се добива от тези разкопки, извънредно доста артефакти, които занапред ще бъдат обект на спомагателни проучвания, на обработка и дай боже, един ден, несъмнено, да доближи под всякаква форма и до публиката като изложения, като изявления.
Сега ви следва много научна работа с всичко това.
Тепърва стартира кабинетната работа, само че в този момент сме съсредоточени да приключим следващата година с теренното изследване, което ще бъде много тежко, защото остава в действителност централната част на могилата, която да бъде проучена, където чакаме и максимален размер работа и най-интересни резултати.
Какво ще кажете на хората, които все се сърдят и все мислят, че вие сте отговорни за това, че се бави ремонтът по шосето?
Напълно разбирам хората. Със сигурност този път донесе огромно стеснение на доста хора, работещи и ръководещи бизнеси в индустриалната зона, в региона. Това не го вършим за нас. Културното завещание е на всички и единственият вид да се изследва е този. Археологията не може да бъде възобновена в следствие, един път разрушена. Така че стискаме зъби, ние даваме всичко от себе си това да завърши оптимално скоро, само че всички би трябвало да ценим това, което е общото ни културно завещание.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ